18 may 2015, 0:10

Възможно ли е

  Poesía
837 0 2

Бих искала в безкрайноста

тъгата си да разпилея

и спомените да изтрия

като на учителска дъска

и пак се питам 

нима възможно е това

 

В забравата на погледа ти

слънчев да избягам

пътувайки във твоята душа

кажи ми, радост моя,

нима възможно е това

 

Да те забравя като сняг

през пролетно цъфтене

с дъх на обич и тъга,

слънце мое,

нима възможно е това

 

Кажи ми, кажи ми, 

сляпа обич моя,

нима възможно е това 

да остана там в безкрайноста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въпросите ни помагат да вникнем в дълбините на душата

    Си
  • Хубаво стихотворение, но много въпроси задаваш.
    Всичко е възможно щом има истинска любов!
    Поздрав и сбъдване на желанието ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...