Бих искала в безкрайноста
тъгата си да разпилея
и спомените да изтрия
като на учителска дъска
и пак се питам
нима възможно е това
В забравата на погледа ти
слънчев да избягам
пътувайки във твоята душа
кажи ми, радост моя,
нима възможно е това
Да те забравя като сняг
през пролетно цъфтене
с дъх на обич и тъга,
слънце мое,
нима възможно е това
Кажи ми, кажи ми,
сляпа обич моя,
нима възможно е това
да остана там в безкрайноста.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
