17 nov 2024, 8:35

Възпитаване на Мъж

  Poesía
334 3 3

ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ

 

Жените ме направиха добър.

То не, че и преди не бях добър, де! –

научих се да ходя под чадър

и да не съм разпасан и разгърден.

Разресаха ми бялата брада.

Огладиха ми панталона ленен.

Сега, когато тръгна през града,

момите казват – сигурно е женен!

Е, тъй не ми поникнаха коси.

Но затова пък ставам все по-умен –

и казвам с кеф на български мерси,

едва ли не на всяка трета дума.

И място сторвам в пълния тролей

на всякоя прекрасна млада дама –

полезна вкаменелост от Помпей,

дори заспивам вечер със пижама.

Добре, де! – викам си, – сега какво? –

по-кротък и от слънчевото зайче,

опитомен бонсай! – менте дърво,

се свивам връз дивана на кравайче.

Бих предпочел да бъда неглиже –

пиян и луд – пройдоха ненаситен.

 

И – да живеят лудите мъже! –

във сънищата светли на Жените.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...