17 nov 2024, 8:35

Възпитаване на Мъж

  Poesía
332 3 3

ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ

 

Жените ме направиха добър.

То не, че и преди не бях добър, де! –

научих се да ходя под чадър

и да не съм разпасан и разгърден.

Разресаха ми бялата брада.

Огладиха ми панталона ленен.

Сега, когато тръгна през града,

момите казват – сигурно е женен!

Е, тъй не ми поникнаха коси.

Но затова пък ставам все по-умен –

и казвам с кеф на български мерси,

едва ли не на всяка трета дума.

И място сторвам в пълния тролей

на всякоя прекрасна млада дама –

полезна вкаменелост от Помпей,

дори заспивам вечер със пижама.

Добре, де! – викам си, – сега какво? –

по-кротък и от слънчевото зайче,

опитомен бонсай! – менте дърво,

се свивам връз дивана на кравайче.

Бих предпочел да бъда неглиже –

пиян и луд – пройдоха ненаситен.

 

И – да живеят лудите мъже! –

във сънищата светли на Жените.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...