Възпитаване на Мъж
ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ
Жените ме направиха добър.
То не, че и преди не бях добър, де! –
научих се да ходя под чадър
и да не съм разпасан и разгърден.
Разресаха ми бялата брада.
Огладиха ми панталона ленен.
Сега, когато тръгна през града,
момите казват – сигурно е женен!
Е, тъй не ми поникнаха коси.
Но затова пък ставам все по-умен –
и казвам с кеф на български мерси,
едва ли не на всяка трета дума.
И място сторвам в пълния тролей
на всякоя прекрасна млада дама –
полезна вкаменелост от Помпей,
дори заспивам вечер със пижама.
Добре, де! – викам си, – сега какво? –
по-кротък и от слънчевото зайче,
опитомен бонсай! – менте дърво,
се свивам връз дивана на кравайче.
Бих предпочел да бъда неглиже –
пиян и луд – пройдоха ненаситен.
И – да живеят лудите мъже! –
във сънищата светли на Жените.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
