Възрасти

Безспир летеше младостта напред,

ентусиазмът џ за миг не спадна –

изящна, малка фигурка от лед,

окото радвала от ден до пладне.

И неусетно зрелостта дойде –

във себе си уверената дама,

умееща да вземе своя дел,

цена на всичко знаеща... Измама

и прах в очите! Нощем в пот и стрес

да си самовнушава: „Не, лъжа е

за лебедова песен че съм днес,

че творческия климакс наближавам!”

Беззъба старост кротко я смени,

между две болести що в къщи шета,

умееща да слуша и цени.

Със вкусен кекс запомни я детето.

На младостта – че всичко ще е прах,

на зрелостта – че сили все остават

напомни тя. Че никак не е грях

да не си взел, но грях е да не даваш.