12.12.2015 г., 13:46

Възрасти

476 0 0

Възрасти

 

Безспир летеше младостта напред,

ентусиазмът џ за миг не спадна –

изящна, малка фигурка от лед,

окото радвала от ден до пладне.

 

И неусетно зрелостта дойде –

във себе си уверената дама,

умееща да вземе своя дел,

цена на всичко знаеща... Измама

 

и прах в очите! Нощем в пот и стрес

да си самовнушава: „Не, лъжа е

за лебедова песен че съм днес,

че творческия климакс наближавам!”

 

Беззъба старост кротко я смени,

между две болести що в къщи шета,

умееща да слуша и цени.

Със вкусен кекс запомни я детето.

 

На младостта – че всичко ще е прах,

на зрелостта – че сили все остават

напомни тя. Че никак не е грях

да не си взел, но грях е да не даваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...