Dec 12, 2015, 1:46 PM

Възрасти

  Poetry » Other
466 0 0

Възрасти

 

Безспир летеше младостта напред,

ентусиазмът џ за миг не спадна –

изящна, малка фигурка от лед,

окото радвала от ден до пладне.

 

И неусетно зрелостта дойде –

във себе си уверената дама,

умееща да вземе своя дел,

цена на всичко знаеща... Измама

 

и прах в очите! Нощем в пот и стрес

да си самовнушава: „Не, лъжа е

за лебедова песен че съм днес,

че творческия климакс наближавам!”

 

Беззъба старост кротко я смени,

между две болести що в къщи шета,

умееща да слуша и цени.

Със вкусен кекс запомни я детето.

 

На младостта – че всичко ще е прах,

на зрелостта – че сили все остават

напомни тя. Че никак не е грях

да не си взел, но грях е да не даваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...