koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
4 ago 2017, 7:52

Възторгът 

  Poesía » Otra
243 0 3

ВЪЗТОРГЪТ падна ми в краката,

като пречупена стрела.

Безпомощна, сега ръката

държи лъка, но без стрела.

 

А злите духове напират

И завладяват всеки двор.

Във страшна мисъл ни намират,

че се предаваме без зор.

 

Изпускаме си вече дните

И те потъват в пълен мрак.

Че тежки са ни съдбините,

това е очевиден знак.

 

Но с нов възторг да се въздигнем –

да го превърнем пак в стрела.

Като преди да си достигнем

И най- великите дела.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??