Възторгът
ВЪЗТОРГЪТ падна ми в краката,
като пречупена стрела.
Безпомощна, сега ръката
държи лъка, но без стрела.
А злите духове напират
И завладяват всеки двор.
Във страшна мисъл ни намират,
че се предаваме без зор.
Изпускаме си вече дните
И те потъват в пълен мрак.
Че тежки са ни съдбините,
това е очевиден знак.
Но с нов възторг да се въздигнем –
да го превърнем пак в стрела.
Като преди да си достигнем
И най- великите дела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
