18 ene 2015, 13:42

Възвание

624 0 0

Ставай, български народе,

стига във вериги си лежал,

доста са те лъгали породи,

бутайки те в лепкавата кал!

 

Ставай, идват дни преломни,

време славно удря крак,

цъка във ръцете твои бомба,

взрив над пагубния мрак!

 

Защо приспиваш свойта сила,

с търпение се мъчиш да я упоиш,

та скъпата земя е дваж по-мила,

пътят е напред и трябва да го извървиш!

 

С цена на жертви себе си ще съхраняваш,

тъй било е, тъй ще продължи,

във труден път величие ще потвърждаваш,

победи само смелият ще удържи!

 

Не бе ли ти достоен преди век

със низ от ярки подвизи безброй,

чуй тътена и неговия ек,

настъпил е часът за нов, последен бой!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...