Възвание
Ставай, български народе,
стига във вериги си лежал,
доста са те лъгали породи,
бутайки те в лепкавата кал!
Ставай, идват дни преломни,
време славно удря крак,
цъка във ръцете твои бомба,
взрив над пагубния мрак!
Защо приспиваш свойта сила,
с търпение се мъчиш да я упоиш,
та скъпата земя е дваж по-мила,
пътят е напред и трябва да го извървиш!
С цена на жертви себе си ще съхраняваш,
тъй било е, тъй ще продължи,
във труден път величие ще потвърждаваш,
победи само смелият ще удържи!
Не бе ли ти достоен преди век
със низ от ярки подвизи безброй,
чуй тътена и неговия ек,
настъпил е часът за нов, последен бой!
гр. София, 15.01.2015 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Христов Все права защищены