18 янв. 2015 г., 13:42

Възвание

626 0 0

Ставай, български народе,

стига във вериги си лежал,

доста са те лъгали породи,

бутайки те в лепкавата кал!

 

Ставай, идват дни преломни,

време славно удря крак,

цъка във ръцете твои бомба,

взрив над пагубния мрак!

 

Защо приспиваш свойта сила,

с търпение се мъчиш да я упоиш,

та скъпата земя е дваж по-мила,

пътят е напред и трябва да го извървиш!

 

С цена на жертви себе си ще съхраняваш,

тъй било е, тъй ще продължи,

във труден път величие ще потвърждаваш,

победи само смелият ще удържи!

 

Не бе ли ти достоен преди век

със низ от ярки подвизи безброй,

чуй тътена и неговия ек,

настъпил е часът за нов, последен бой!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...