24 feb 2009, 17:16

Вземам си болката

  Poesía
971 0 15


Вземам си болката.
Ти не я заслужаваш.
Тръгвам си - толкова.
И те освобождавам
от грешки и глупости.
Остани си почтен.
Но, да знаеш, лудост е,
че излъга и мен.
Че опита - неопитен -
важно да премълчиш,
задържайки огъня
в сините си очи,
дето нощем ме будеха
и държаха във плен.
Надявах се чудото
да се случи на мен.
Само болката ми остана -
спомен надежда не носи.
Още една дълбока рана.
И толкова много въпроси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво.Поздравления.
  • Много силно!
    Поздрави, Ваня!
  • болка...болка...и поезия...
    с обич, мила Ваня.
  • Винаги си заслужава!Болката е най-хубавото нещо,защото е категорично доказателство,че сме живи.Спомените крепят душите ни.Просто трябва да ги сътворяваме.
    ...най-добрият подарък съдбата ти прави,
    щом те срещне с предателство.
    Нищо,че земята изчезва под тебе.
    Ще си намериш друга...

    С пожелание за ново Ванюш!
  • Много силно! Много!

    !!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...