Вземам си болката
Вземам си болката.
Ти не я заслужаваш.
Тръгвам си - толкова.
И те освобождавам
от грешки и глупости.
Остани си почтен.
Но, да знаеш, лудост е,
че излъга и мен.
Че опита - неопитен -
важно да премълчиш,
задържайки огъня
в сините си очи,
дето нощем ме будеха
и държаха във плен.
Надявах се чудото
да се случи на мен.
Само болката ми остана -
спомен надежда не носи.
Още една дълбока рана.
И толкова много въпроси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
