Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия 
и отдавна съм спрял да бягам. 
Ала сбирам живота с в куфар. 
(Нямаше кой да убие навика.) 
Болката си превърнах в скука. 
Тръгвам по живо, по здраво... 
Ние с тебе не се разделяме 
и сбогуването не ни отива. 
Броените мигове във постелята 
ще запомня само, като обида. 
И навярно след дълго време 
ще се питаме - Как ли стана? 
Припомнѝ си колко можа да вземеш 
и колко повече другаде даде... 

Стихопат. 
(Данаил Антонов) 

10.01.2023