Вземане - даване
Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар.
(Нямаше кой да убие навика.)
Болката си превърнах в скука.
Тръгвам по живо, по здраво...
Ние с тебе не се разделяме
и сбогуването не ни отива.
Броените мигове във постелята
ще запомня само, като обида.
И навярно след дълго време
ще се питаме - Как ли стана?
Припомнѝ си колко можа да вземеш
и колко повече другаде даде...
Стихопат.
(Данаил Антонов)
10.01.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
