Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар.
(Нямаше кой да убие навика.)
Болката си превърнах в скука.
Тръгвам по живо, по здраво...
Ние с тебе не се разделяме
и сбогуването не ни отива.
Броените мигове във постелята
ще запомня само, като обида. ...