18 mar 2008, 8:09

Вземи

  Poesía
818 0 0

 

          Вземи 

 

 

Вземи камата от стената

и прободи сърцето мое.

То толкова наранено е,

че капят едри черни капки кръв.

 

 

Не, не ще ти се разсърдя, знай,

дори услуга ти ще ми направиш -

да спрат мъките безброй,

да спре моето глупаво увлечение.

 

 

Поука нивга не вземах си от живота - 

да бягам с бързи стъпки от мъжете,

но аз отново и отново в обятията тяхни тичам...

 

 

Какво ми носиш ти, приятел?

Само мъка и страдание.

 

 

Искам радост и веселие навред.

Искам да избягам от реалния живот .

 

Искам да се скрия в черната земя,

да ме погълне тя и утеха да намеря там.

 

 

Не искам никой да ме търси,

не искам да ми носите цветя.

На гроба мой бодили да растат

и те нашир да се простират.

 

 

Не искам съчувствие от никой.

Искам само покой за моята душа.

 

Вземи, приятел, камата от стената

и не ме жали, това го знай.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...