Mar 18, 2008, 8:09 AM

Вземи  

  Poetry
607 0 0

 

          Вземи 

 

 

Вземи камата от стената

и прободи сърцето мое.

То толкова наранено е,

че капят едри черни капки кръв.

 

 

Не, не ще ти се разсърдя, знай,

дори услуга ти ще ми направиш -

да спрат мъките безброй,

да спре моето глупаво увлечение.

 

 

Поука нивга не вземах си от живота - 

да бягам с бързи стъпки от мъжете,

но аз отново и отново в обятията тяхни тичам...

 

 

Какво ми носиш ти, приятел?

Само мъка и страдание.

 

 

Искам радост и веселие навред.

Искам да избягам от реалния живот .

 

Искам да се скрия в черната земя,

да ме погълне тя и утеха да намеря там.

 

 

Не искам никой да ме търси,

не искам да ми носите цветя.

На гроба мой бодили да растат

и те нашир да се простират.

 

 

Не искам съчувствие от никой.

Искам само покой за моята душа.

 

Вземи, приятел, камата от стената

и не ме жали, това го знай.

 

 

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??