Вземи
Вземи камата от стената
и прободи сърцето мое.
То толкова наранено е,
че капят едри черни капки кръв.
Не, не ще ти се разсърдя, знай,
дори услуга ти ще ми направиш -
да спрат мъките безброй,
да спре моето глупаво увлечение.
Поука нивга не вземах си от живота -
да бягам с бързи стъпки от мъжете,
но аз отново и отново в обятията тяхни тичам...
Какво ми носиш ти, приятел?
Само мъка и страдание.
Искам радост и веселие навред.
Искам да избягам от реалния живот .
Искам да се скрия в черната земя,
да ме погълне тя и утеха да намеря там.
Не искам никой да ме търси,
не искам да ми носите цветя.
На гроба мой бодили да растат
и те нашир да се простират.
Не искам съчувствие от никой.
Искам само покой за моята душа.
Вземи, приятел, камата от стената
и не ме жали, това го знай.
© Марияна Димитрова All rights reserved.