1 sept 2007, 15:59

Вземи душата...

Poesía

883 0 5

Ето я, душата ми - разголих я,
за теб,
спокойно - посегни, вземи си...
Парченце, половина, цяла -
както щеш,
не се плаши, ела и откъсни си...
Не, няма да боли, не бой се,
някой ден,
отново в мене ще порасне...
Като безумна рана вътре в мен
ще покърви,
ще поболи, но постепенно ще зарасне...
Не я ли искаш? Искаш мен?
Нали това е същината,
на любовта, сърцето, мислите ми
и на мен...
Нали за туй ми е душата?
Добре, вземи ме цяла, щом желаеш,
но не искай някой ден,
щом ти омръзна и ме опознаеш,
да си тръгнеш ей-така от мен...
Затуй - предлагам ти душата...
Не се котира много в наши дни...
А тялото - желаят много...
И ти го искаш - вярно е, нали?
Все пак погледай я и помисли си,
във нея има много чувства,
туй го знам...
И ти го знаеш, вярвай ми, че много
успявам да събирам там...
И много давам - не скъпя се,
на всеки, който пожелай,
парченце къса и го носи,
със себе си, в живота си, безкрай...
И без туй трудно вече ги събирам -
мечти и чувства, океан,
така че, взимай - не плаши се...
Аз имам още много да ти дам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Черна_Роза (Жулиета Великова)

"Аз имам още много да ти дам..."-давайки ,получаваш повече,защото любовта се връща двойно-така мисля!А ти ,от това което вече усещам от стиховете ти,си един много всеотдаен и щедър човек МИЛА!Дано съдбата е благосклонна към теб-ВЯРВАМ, че е така!!!Като магнит са стиховете ти за мен,като наркотик, от който имам нужда всеки ден-така е!Ако не прочета на ден поне едно стихченце от теб ,и вече ми липсваш!!

2008-04-09T20:04:06+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Всеотдайност и любов лъха от стиха ти , Миличка, целувам те с обич.

2007-09-03T14:57:46+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Е, този стих направо ме срази!!!
Прекрасен е!!!
Браво, Миличка!

2007-09-01T16:55:18+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

И все пак дано си струва да дадеш част от душата ти,защото единствено нея никой неможе да ти отнеме,ако ти не позволиш.

2007-09-01T16:19:40+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

"Затуй - предлагам ти душата...
Не се котира много в наши дни...
А тялото - желаят много..."
Добре си го казала!!!
Поздрав за стиха!!!

2007-09-01T16:18:07+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0