Ето я, душата ми - разголих я, за теб, спокойно - посегни, вземи си... Парченце, половина, цяла - както щеш, не се плаши, ела и откъсни си... Не, няма да боли, не бой се, някой ден, отново в мене ще порасне... Като безумна рана вътре в мен ще покърви, ще поболи, но постепенно ще зарасне... Не я ли искаш? Искаш мен? Нали това е същината, на любовта, сърцето, мислите ми и на мен... Нали за туй ми е душата? Добре, вземи ме цяла, щом желаеш, но не искай някой ден, щом ти омръзна и ме опознаеш, да си тръгнеш ей-така от мен... Затуй - предлагам ти душата... Не се котира много в наши дни... А тялото - желаят много... И ти го искаш - вярно е, нали? Все пак погледай я и помисли си, във нея има много чувства, туй го знам... И ти го знаеш, вярвай ми, че много успявам да събирам там... И много давам - не скъпя се, на всеки, който пожелай, парченце къса и го носи, със себе си, в живота си, безкрай... И без туй трудно вече ги събирам - мечти и чувства, океан, така че, взимай - не плаши се... Аз имам още много да ти дам...
"Аз имам още много да ти дам..."-давайки ,получаваш повече,защото любовта се връща двойно-така мисля!А ти ,от това което вече усещам от стиховете ти,си един много всеотдаен и щедър човек МИЛА!Дано съдбата е благосклонна към теб-ВЯРВАМ, че е така!!!Като магнит са стиховете ти за мен,като наркотик, от който имам нужда всеки ден-така е!Ако не прочета на ден поне едно стихченце от теб ,и вече ми липсваш!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.