25 ago 2005, 17:35

Вземи ме

Poesía

1.1K 0 5

Не разравяй с думи душата ми! Не докосвай с устни ръцете ми! Не събирай в шепи мечтите ми! Не изтривай с пръсти сълзите ми! Прегърни ме! Вземи ме на своята длан, като листче от цвете отронено, като спомен изплувал внезапно, да стопля сърцето ти ледено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zara (Здравка Маринова)

Поздрав,отронено цвете

2005-08-26T01:21:19+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Силно не и силно изразено желание и също така добре построен стих. И аз казвам браво!

2005-08-25T22:17:36+03:00
Lanfear (Емма)

Браво!

2005-08-25T20:51:19+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря, Весе, не знам защо думичката длан, отива на следващ ред, не исках да е така, дори опитах да редактирам, но не се получи. Усмивки!

2005-08-25T18:31:08+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Дано успееш!Истински ти го желая!!Хубав стих!

2005-08-25T18:24:06+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0