25 ago 2005, 17:35

Вземи ме

Poesía

1.1K 0 5

Не разравяй с думи душата ми! Не докосвай с устни ръцете ми! Не събирай в шепи мечтите ми! Не изтривай с пръсти сълзите ми! Прегърни ме! Вземи ме на своята длан, като листче от цвете отронено, като спомен изплувал внезапно, да стопля сърцето ти ледено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zara (Здравка Маринова)

Поздрав,отронено цвете

2005-08-26T01:21:19+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Силно не и силно изразено желание и също така добре построен стих. И аз казвам браво!

2005-08-25T22:17:36+03:00
Lanfear (Емма)

Браво!

2005-08-25T20:51:19+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря, Весе, не знам защо думичката длан, отива на следващ ред, не исках да е така, дори опитах да редактирам, но не се получи. Усмивки!

2005-08-25T18:31:08+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Дано успееш!Истински ти го желая!!Хубав стих!

2005-08-25T18:24:06+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0