Aug 25, 2005, 5:35 PM

Вземи ме

Poetry

1.1K 0 5

Не разравяй с думи душата ми! Не докосвай с устни ръцете ми! Не събирай в шепи мечтите ми! Не изтривай с пръсти сълзите ми! Прегърни ме! Вземи ме на своята длан, като листче от цвете отронено, като спомен изплувал внезапно, да стопля сърцето ти ледено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zara (Здравка Маринова)

Поздрав,отронено цвете

2005-08-26T01:21:19+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Силно не и силно изразено желание и също така добре построен стих. И аз казвам браво!

2005-08-25T22:17:36+03:00
Lanfear (Емма)

Браво!

2005-08-25T20:51:19+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря, Весе, не знам защо думичката длан, отива на следващ ред, не исках да е така, дори опитах да редактирам, но не се получи. Усмивки!

2005-08-25T18:31:08+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Дано успееш!Истински ти го желая!!Хубав стих!

2005-08-25T18:24:06+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0