Aug 25, 2005, 5:35 PM

Вземи ме

Poetry

1.1K 0 5

Не разравяй с думи душата ми! Не докосвай с устни ръцете ми! Не събирай в шепи мечтите ми! Не изтривай с пръсти сълзите ми! Прегърни ме! Вземи ме на своята длан, като листче от цвете отронено, като спомен изплувал внезапно, да стопля сърцето ти ледено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zara (Здравка Маринова)

Поздрав,отронено цвете

2005-08-26T01:21:19+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Силно не и силно изразено желание и също така добре построен стих. И аз казвам браво!

2005-08-25T22:17:36+03:00
Lanfear (Емма)

Браво!

2005-08-25T20:51:19+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря, Весе, не знам защо думичката длан, отива на следващ ред, не исках да е така, дори опитах да редактирам, но не се получи. Усмивки!

2005-08-25T18:31:08+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Дано успееш!Истински ти го желая!!Хубав стих!

2005-08-25T18:24:06+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0