19 jun 2006, 18:13

Вземи ме с теб,щом пътят е един

  Poesía
1.3K 0 21
Вземи ме с теб със вятъра на времето!
Дни и нощи се учих, как да полетя,
но не лети само, когато е сърцето.
Вземи ме! Ще ни стигнат две крила...
Ще вземем нежен пух мечтите,
от песните най-нежният стих,
от сънищата истински прегръдки,
които в нощите със теб делих.
Вземи ме с теб със вятъра на времето!
Не ме оставяй, моля те, сама!
Лети се с две крила, а моето ранено,
без теб ще бъде болно в самота.
И тъй със теб, летейки с вятъра -
то времето само ще разбере,
че пътища други на небето няма:
един е той, когато е за двама...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...