Вземи ме с теб,щом пътят е един
Вземи ме с теб със вятъра на времето!
Дни и нощи се учих, как да полетя,
но не лети само, когато е сърцето.
Вземи ме! Ще ни стигнат две крила...
Ще вземем нежен пух мечтите,
от песните най-нежният стих,
от сънищата истински прегръдки,
които в нощите със теб делих.
Вземи ме с теб със вятъра на времето!
Не ме оставяй, моля те, сама!
Лети се с две крила, а моето ранено,
без теб ще бъде болно в самота.
И тъй със теб, летейки с вятъра -
то времето само ще разбере,
че пътища други на небето няма:
един е той, когато е за двама...
Дни и нощи се учих, как да полетя,
но не лети само, когато е сърцето.
Вземи ме! Ще ни стигнат две крила...
Ще вземем нежен пух мечтите,
от песните най-нежният стих,
от сънищата истински прегръдки,
които в нощите със теб делих.
Вземи ме с теб със вятъра на времето!
Не ме оставяй, моля те, сама!
Лети се с две крила, а моето ранено,
без теб ще бъде болно в самота.
И тъй със теб, летейки с вятъра -
то времето само ще разбере,
че пътища други на небето няма:
един е той, когато е за двама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
