21 feb 2009, 19:56

Вземи си всичко...

887 0 3

                                        Вземи си фалшивите думи

                                        и всички красиви лъжи.

                                        Вземи си следите по прашните друми,

                                        когато ме гледаше с онези очи.

 

                                        Вземи си и тези празни въздишки

                                        и всички целувки, които ми дари.

                                        Вземи и твоите нежни усмивки,

                                         които гратис подари.

 

                                        Вземи си сълзите коварни,

                                        уморена съм вече от тях.

                                       Вземи си думите невярни,

                                       не се оказа това, за което мечтах.

 

                                         Разкъса ми без жал душата

                                         с тези, нежните ръце.

                                         Така ли лесно убиват се сърцата?

                                          Така ли постъпваш ти като дете?

 

                                          

 

                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Брияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...