Вземи си фалшивите думи

                                        и всички красиви лъжи.

                                        Вземи си следите по прашните друми,

                                        когато ме гледаше с онези очи.

                                        Вземи си и тези празни въздишки

                                        и всички целувки, които ми дари.

                                        Вземи и твоите нежни усмивки,

                                         които гратис подари.

                                        Вземи си сълзите коварни,

                                        уморена съм вече от тях.

                                       Вземи си думите невярни,

                                       не се оказа това, за което мечтах.

                                         Разкъса ми без жал душата

                                         с тези, нежните ръце.

                                         Така ли лесно убиват се сърцата?

                                          Така ли постъпваш ти като дете?