Взиране
Към небето поглеждам отново,
пак е синьо и пак съм готов
да открия белият облак,
а в очите ти - свойта любов!
Към луната поглеждам отново,
пак е тъжна и мъдра луна.
Имам сили пак да се боря,
и да бъда вълкът-единак.
Към звездите поглеждам отново,
пак са вечни и ярки звезди...
и разбирам, че всичко е просто.
Толкоз просто, че даже боли.
Към часовника стенен поглеждам...
Бърза Времето пак и отново!
Закъснял за последната среща,
не оставих секунда за сбогом!
пак е синьо и пак съм готов
да открия белият облак,
а в очите ти - свойта любов!
Към луната поглеждам отново,
пак е тъжна и мъдра луна.
Имам сили пак да се боря,
и да бъда вълкът-единак.
Към звездите поглеждам отново,
пак са вечни и ярки звезди...
и разбирам, че всичко е просто.
Толкоз просто, че даже боли.
Към часовника стенен поглеждам...
Бърза Времето пак и отново!
Закъснял за последната среща,
не оставих секунда за сбогом!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Филипов Todos los derechos reservados
