ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
1 dic 2006, 0:43

Взиране 

  Poesía
804 0 7
Към небето поглеждам  отново,
пак е синьо и пак съм готов
да открия белият облак,
а в очите ти - свойта любов!

Към луната поглеждам отново,
пак е тъжна и мъдра луна.
Имам сили пак да се боря,
и да бъда вълкът-единак.

Към звездите поглеждам отново,
пак са вечни и ярки звезди...
и разбирам, че всичко е просто.
Толкоз просто, че даже боли.

Към часовника стенен поглеждам...
Бърза Времето пак и отново!
Закъснял за последната среща,
не оставих секунда за сбогом!

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??