ARABEL (Владимир Филипов) ARABEL (Владимир Филипов)
18
Dec 1, 2006, 12:43 AM

Взиране

  Poetry
996 0 7
Към небето поглеждам  отново,
пак е синьо и пак съм готов
да открия белият облак,
а в очите ти - свойта любов!

Към луната поглеждам отново,
пак е тъжна и мъдра луна.
Имам сили пак да се боря,
и да бъда вълкът-единак.

Към звездите поглеждам отново,
пак са вечни и ярки звезди...
и разбирам, че всичко е просто.
Толкоз просто, че даже боли.

Към часовника стенен поглеждам...
Бърза Времето пак и отново!
Закъснял за последната среща,
не оставих секунда за сбогом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Филипов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9