26 abr 2018, 8:39

Взрив 

  Poesía
664 8 8

 

Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.

По вятъра ли мълния дойде
и в центъра стабилен се стовари!?
Добрите, равновесни брегове
безпомощно потънаха в пожара.

Коя съм аз, къде съм и защо?
Забравени, безсмислени въпроси....
Природата на древно божество
поникна в мен. И само нея нося.

Един единствен взрив ме сътвори
от хаоса на пръснати частици.
В безкрайност паралелна се роди
безсмъртен дух, в гнездо на светла птица.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??