26.04.2018 г., 8:39 ч.

Взрив 

  Поезия
719 8 8

 

Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.

По вятъра ли мълния дойде
и в центъра стабилен се стовари!?
Добрите, равновесни брегове
безпомощно потънаха в пожара.

Коя съм аз, къде съм и защо?
Забравени, безсмислени въпроси....
Природата на древно божество
поникна в мен. И само нея нося.

Един единствен взрив ме сътвори
от хаоса на пръснати частици.
В безкрайност паралелна се роди
безсмъртен дух, в гнездо на светла птица.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??