15 nov 2011, 2:29

Взривени мисли

1.2K 0 16

---


Взривени мисли

Какво ще направиш,
когато те погледна
и запратя мислите ти,
като безцелни скитници,
някъде из Вселената?
Ще стигнеш ли с мен
без мисли
дъното на очите ми...
Какво ще направиш,
когато те докосна
и малката искрица
в пръстите ми
взриви Слънцето?
Ще останеш ли с мен,
въпреки тъмнината -
да изброим
неизброимите звезди...
Какво ще направиш,
когато те целуна
по единствената тайна
и тя стане моя?
Ще забравиш ли всички
изречени мигове
освен онзи,
в който те повиках...
Какво ще направиш,
когато те прегърна
и топлото ми тяло
разтопи оковите
на очакването?
Ще бъдеш ли тогава
светлина и огън,
за да родим наша тайна...
или
ще тръгнеш след хаоса
на мислите си,
повличайки ме...
..след теб...


 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анета,заключила си коментарите за този свой стих,но съдейки по последния му ред,върнала съм те към хубав спомен....
    Ники,не повече от мен....
    Петя,друго си е и жена да ти го признае...
    Желая ви усмихнат ден!
  • Някак си ме върна назад във времето с този стих, Стаси
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=128994

    Хубави са стихове ти!
    Много!
  • Тежи,поздрави
  • Здравей, взривяваща Стенли!
  • И аз така го предупредих,Краси...
    Или,само когато сме истински,можем да взривяваме,Илко...
    Чоно,усмивки...
    ИЦЕ,гледай да не ми припишеш и някое цунамено бедствие...
    Алина,радвам се,че си тук...
    Нини,и мен,докато го писах...
    Оги,благодаря ти...
    Анапестов
    Наско
    Кадир
    Елена
    Дилвия
    Селвер
    Таня
    Жаравче
    Мелодия
    Минка
    Елина,благодаря и на теб...
    Благодаря на всички оцелели от взрива!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...