15 нояб. 2011 г., 02:29

Взривени мисли

1.2K 0 16

---


Взривени мисли

Какво ще направиш,
когато те погледна
и запратя мислите ти,
като безцелни скитници,
някъде из Вселената?
Ще стигнеш ли с мен
без мисли
дъното на очите ми...
Какво ще направиш,
когато те докосна
и малката искрица
в пръстите ми
взриви Слънцето?
Ще останеш ли с мен,
въпреки тъмнината -
да изброим
неизброимите звезди...
Какво ще направиш,
когато те целуна
по единствената тайна
и тя стане моя?
Ще забравиш ли всички
изречени мигове
освен онзи,
в който те повиках...
Какво ще направиш,
когато те прегърна
и топлото ми тяло
разтопи оковите
на очакването?
Ще бъдеш ли тогава
светлина и огън,
за да родим наша тайна...
или
ще тръгнеш след хаоса
на мислите си,
повличайки ме...
..след теб...


 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анета,заключила си коментарите за този свой стих,но съдейки по последния му ред,върнала съм те към хубав спомен....
    Ники,не повече от мен....
    Петя,друго си е и жена да ти го признае...
    Желая ви усмихнат ден!
  • Някак си ме върна назад във времето с този стих, Стаси
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=128994

    Хубави са стихове ти!
    Много!
  • Тежи,поздрави
  • Здравей, взривяваща Стенли!
  • И аз така го предупредих,Краси...
    Или,само когато сме истински,можем да взривяваме,Илко...
    Чоно,усмивки...
    ИЦЕ,гледай да не ми припишеш и някое цунамено бедствие...
    Алина,радвам се,че си тук...
    Нини,и мен,докато го писах...
    Оги,благодаря ти...
    Анапестов
    Наско
    Кадир
    Елена
    Дилвия
    Селвер
    Таня
    Жаравче
    Мелодия
    Минка
    Елина,благодаря и на теб...
    Благодаря на всички оцелели от взрива!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...