15.11.2011 г., 2:29

Взривени мисли

1.2K 0 16

---


Взривени мисли

Какво ще направиш,
когато те погледна
и запратя мислите ти,
като безцелни скитници,
някъде из Вселената?
Ще стигнеш ли с мен
без мисли
дъното на очите ми...
Какво ще направиш,
когато те докосна
и малката искрица
в пръстите ми
взриви Слънцето?
Ще останеш ли с мен,
въпреки тъмнината -
да изброим
неизброимите звезди...
Какво ще направиш,
когато те целуна
по единствената тайна
и тя стане моя?
Ще забравиш ли всички
изречени мигове
освен онзи,
в който те повиках...
Какво ще направиш,
когато те прегърна
и топлото ми тяло
разтопи оковите
на очакването?
Ще бъдеш ли тогава
светлина и огън,
за да родим наша тайна...
или
ще тръгнеш след хаоса
на мислите си,
повличайки ме...
..след теб...


 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анета,заключила си коментарите за този свой стих,но съдейки по последния му ред,върнала съм те към хубав спомен....
    Ники,не повече от мен....
    Петя,друго си е и жена да ти го признае...
    Желая ви усмихнат ден!
  • Някак си ме върна назад във времето с този стих, Стаси
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=128994

    Хубави са стихове ти!
    Много!
  • Тежи,поздрави
  • Здравей, взривяваща Стенли!
  • И аз така го предупредих,Краси...
    Или,само когато сме истински,можем да взривяваме,Илко...
    Чоно,усмивки...
    ИЦЕ,гледай да не ми припишеш и някое цунамено бедствие...
    Алина,радвам се,че си тук...
    Нини,и мен,докато го писах...
    Оги,благодаря ти...
    Анапестов
    Наско
    Кадир
    Елена
    Дилвия
    Селвер
    Таня
    Жаравче
    Мелодия
    Минка
    Елина,благодаря и на теб...
    Благодаря на всички оцелели от взрива!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...