Вътърът ме облада
и разкопча малката ми ризка...
Духай, духай, ветре,
нищо, че навън започва да вали!
И с тела, допрени във нощта,
ний измъквахме се бавно
от туй коварно царство на смъртта!
Духай, духай, ветре,
и разкъсай черното небе,
дай ми ти на мен криле,
да полетя и намеря любовта!
Да напиша ли и музика към този текст? Какво ще кажете? Чакам мнения!Благодаря!