Mar 11, 2008, 7:55 AM

Wind of change

Poetry » Love

1.4K 0 0

Вътърът ме облада
и разкопча малката ми ризка...
Духай, духай, ветре,
нищо, че навън започва да вали!

И с тела, допрени във нощта,
ний измъквахме се бавно
от туй коварно царство на смъртта!

Духай, духай, ветре,
и разкъсай черното небе,
дай ми ти на мен криле,
да полетя и намеря любовта!

Да напиша ли и музика към този текст? Какво ще кажете? Чакам мнения!Благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0