11.03.2008 г., 7:55

Wind of change

1.4K 0 0
Вътърът ме облада
и разкопча малката ми ризка...
Духай, духай, ветре,
нищо, че навън започва да вали!

И с тела, допрени във нощта,
ний измъквахме се бавно
от туй коварно царство на смъртта!

Духай, духай, ветре,
и разкъсай черното небе,
дай ми ти на мен криле,
да полетя и намеря любовта!


Да напиша ли и музика към този текст? Какво ще кажете? Чакам мнения!Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...