30 ene 2015, 21:16

X - лъчи

  Poesía
644 0 4

 

 

     За пръв път

     когато ме погледна

     разбрах, че си ти,

     тази, с която да се срещна

     съм чакал от дете почти ...

     Често съм сънувал тез очи,

     от Слънце по-горещи,

     вътре сянка съм им пазил, да не би

     да угаснат като свещи...

     Затуй, когато приближи,

     ръката ти поех изстинал,

     а в твоята оставих да лежи

     моето сърце безсилно...

     Че сред хиляди очи,

     с които човек се разминава,

     облъчат ли го онези Х-лъчи

     завинаги го обич разболява.

     За пръв път

     когато ме погледна,

     че това си ти разбрах,

     но и до днес се питам безутешно

     ти защо не ме позна...?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изненадващ финал, в най-добрия смисъл! А Х-лъчите ме подсетиха за един интересен български научно-фантастичен роман от 60-те години на миналия век, с автор Атанас Славов, озаглавен "Факторът "Х"":

    http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%A5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6,_1965%29

    Поздравление, Валдемар! Находчиво интерпретираш темата за любовта, като изобщо несиметрична релация.
  • Благодаря от сърце Виктор и Ели! Топли поздрави!
  • За разминаването в любовта - казано по уникален начин...
    Поздрави
  • Х-лъчението е полезно )))

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...