30.01.2015 г., 21:16

X - лъчи

642 0 4

 

 

     За пръв път

     когато ме погледна

     разбрах, че си ти,

     тази, с която да се срещна

     съм чакал от дете почти ...

     Често съм сънувал тез очи,

     от Слънце по-горещи,

     вътре сянка съм им пазил, да не би

     да угаснат като свещи...

     Затуй, когато приближи,

     ръката ти поех изстинал,

     а в твоята оставих да лежи

     моето сърце безсилно...

     Че сред хиляди очи,

     с които човек се разминава,

     облъчат ли го онези Х-лъчи

     завинаги го обич разболява.

     За пръв път

     когато ме погледна,

     че това си ти разбрах,

     но и до днес се питам безутешно

     ти защо не ме позна...?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изненадващ финал, в най-добрия смисъл! А Х-лъчите ме подсетиха за един интересен български научно-фантастичен роман от 60-те години на миналия век, с автор Атанас Славов, озаглавен "Факторът "Х"":

    http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%A5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6,_1965%29

    Поздравление, Валдемар! Находчиво интерпретираш темата за любовта, като изобщо несиметрична релация.
  • Благодаря от сърце Виктор и Ели! Топли поздрави!
  • За разминаването в любовта - казано по уникален начин...
    Поздрави
  • Х-лъчението е полезно )))

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...