30.01.2015 г., 21:16

X - лъчи

643 0 4

 

 

     За пръв път

     когато ме погледна

     разбрах, че си ти,

     тази, с която да се срещна

     съм чакал от дете почти ...

     Често съм сънувал тез очи,

     от Слънце по-горещи,

     вътре сянка съм им пазил, да не би

     да угаснат като свещи...

     Затуй, когато приближи,

     ръката ти поех изстинал,

     а в твоята оставих да лежи

     моето сърце безсилно...

     Че сред хиляди очи,

     с които човек се разминава,

     облъчат ли го онези Х-лъчи

     завинаги го обич разболява.

     За пръв път

     когато ме погледна,

     че това си ти разбрах,

     но и до днес се питам безутешно

     ти защо не ме позна...?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изненадващ финал, в най-добрия смисъл! А Х-лъчите ме подсетиха за един интересен български научно-фантастичен роман от 60-те години на миналия век, с автор Атанас Славов, озаглавен "Факторът "Х"":

    http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%A5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6,_1965%29

    Поздравление, Валдемар! Находчиво интерпретираш темата за любовта, като изобщо несиметрична релация.
  • Благодаря от сърце Виктор и Ели! Топли поздрави!
  • За разминаването в любовта - казано по уникален начин...
    Поздрави
  • Х-лъчението е полезно )))

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...