Jan 30, 2015, 9:16 PM

X - лъчи

  Poetry
641 0 4

 

 

     За пръв път

     когато ме погледна

     разбрах, че си ти,

     тази, с която да се срещна

     съм чакал от дете почти ...

     Често съм сънувал тез очи,

     от Слънце по-горещи,

     вътре сянка съм им пазил, да не би

     да угаснат като свещи...

     Затуй, когато приближи,

     ръката ти поех изстинал,

     а в твоята оставих да лежи

     моето сърце безсилно...

     Че сред хиляди очи,

     с които човек се разминава,

     облъчат ли го онези Х-лъчи

     завинаги го обич разболява.

     За пръв път

     когато ме погледна,

     че това си ти разбрах,

     но и до днес се питам безутешно

     ти защо не ме позна...?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изненадващ финал, в най-добрия смисъл! А Х-лъчите ме подсетиха за един интересен български научно-фантастичен роман от 60-те години на миналия век, с автор Атанас Славов, озаглавен "Факторът "Х"":

    http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%A5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6,_1965%29

    Поздравление, Валдемар! Находчиво интерпретираш темата за любовта, като изобщо несиметрична релация.
  • Благодаря от сърце Виктор и Ели! Топли поздрави!
  • За разминаването в любовта - казано по уникален начин...
    Поздрави
  • Х-лъчението е полезно )))

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...