X - лъчи
За пръв път
когато ме погледна
разбрах, че си ти,
тази, с която да се срещна
съм чакал от дете почти ...
Често съм сънувал тез очи,
от Слънце по-горещи,
вътре сянка съм им пазил, да не би
да угаснат като свещи...
Затуй, когато приближи,
ръката ти поех изстинал,
а в твоята оставих да лежи
моето сърце безсилно...
Че сред хиляди очи,
с които човек се разминава,
облъчат ли го онези Х-лъчи
завинаги го обич разболява.
За пръв път
когато ме погледна,
че това си ти разбрах,
но и до днес се питам безутешно
ти защо не ме позна...?
© Валдемар All rights reserved.
