29 dic 2022, 0:04

XI.Тъгата, скръбта и вината 

  Poesía » Odas y poemas, Formas graves
442 4 5

Раздялата с близките хора,

скръбта и тъгата събира,

плачът им оглася простора,

когато пред портите спира.

Светът се на части разпада,

в прегръдките на самотата,

душата безпомощно страда,

изгубила пътя в мъглата...

Стани, че животът те вика,

и с прошка на портите чука,

съдбата добра, многолика,

вещае ти близка сполука!...

И с вяра, любов и надежда

към светлите дни те повежда!

 

4:30 часът 18 ноември 2022

12 часът, 22 декември 2022

 

Стихът е част от цикъла „Есенни мотиви“

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

(Прозрения на душата)
Не тъгувай за мене, че вече ме няма,
не превръщай живота си в истинска драма,
но с молитви започвай и свършвай си дните,
радостта и надежда да светят в очите. ...
  691  11  20 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??