XI.Тъгата, скръбта и вината
Раздялата с близките хора,
скръбта и тъгата събира,
плачът им оглася простора,
когато пред портите спира.
Светът се на части разпада,
в прегръдките на самотата,
душата безпомощно страда,
изгубила пътя в мъглата...
Стани, че животът те вика,
и с прошка на портите чука,
съдбата добра, многолика,
вещае ти близка сполука!...
И с вяра, любов и надежда
към светлите дни те повежда!
4:30 часът 18 ноември 2022
12 часът, 22 декември 2022
Стихът е част от цикъла „Есенни мотиви“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
