IceMoon (Виктория Минева) IceMoon (Виктория Минева)
44
30 may 2006, 22:09

xxx

  Poesía
1.8K 0 5

Наоколо сякаш вие глутница
на неспиращи и  сиви ветрове...
Завъртат вятърната  мелница
на хаоса жестоко в нечия глава..

Играят си с листите,
возейки вихрушка суха
на неспирно колело,
порочно, неизмислено...

Спират с още по–голяма сила,
когато свърши тяхната игра,
за да започнат нова дяволска -
с цел - поредната им руина…

Наяждат вълците с мършавина,
останала след тяхното върлуване
в безкрайна гонитба  на заблудите,
с перпендикулярната им кривота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0