May 30, 2006, 10:09 PM

xxx

  Poetry
1.8K 0 5

Наоколо сякаш вие глутница
на неспиращи и  сиви ветрове...
Завъртат вятърната  мелница
на хаоса жестоко в нечия глава..

Играят си с листите,
возейки вихрушка суха
на неспирно колело,
порочно, неизмислено...

Спират с още по–голяма сила,
когато свърши тяхната игра,
за да започнат нова дяволска -
с цел - поредната им руина…

Наяждат вълците с мършавина,
останала след тяхното върлуване
в безкрайна гонитба  на заблудите,
с перпендикулярната им кривота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...