Наоколо сякаш вие глутница
на неспиращи и сиви ветрове...
Завъртат вятърната мелница
на хаоса жестоко в нечия глава..
Играят си с листите,
возейки вихрушка суха
на неспирно колело,
порочно, неизмислено...
Спират с още по–голяма сила,
когато свърши тяхната игра,
за да започнат нова дяволска -
с цел - поредната им руина…
Наяждат вълците с мършавина,
останала след тяхното върлуване
в безкрайна гонитба на заблудите,
с перпендикулярната им кривота.
© Виктория Минева Все права защищены
Чудесен стих!
Поздрав!