8 feb 2012, 21:35

xxx 

  Poesía » De amor
1170 1 1

С мартенски цвят те завих -

(още студено ти беше),

лунният път всред треви

дом ти изплете по спешност.

Дом за зелени очи

и неразгадаеми чувства.

Но е безсилно дори

моето женско изкуство

да те завия със стих,

мартенски цвят да те буди,

ранният дъх на ели

да те целува до лудост...

Никак не стига дори!

(Още студено ти беше!)

 

Лунният път всред треви

дом ти изплете. По спешност!

© Доротея Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ранният дъх на ели
    да те целува до лудост...
    Никак не стига дори!
    (Още студено ти беше!)
    Лунният път всред треви
    дом ти изплете. По спешност!

    Пекрасно!Дерзай!
Propuestas
: ??:??