С мартенски цвят те завих -
(още студено ти беше),
лунният път всред треви
дом ти изплете по спешност.
Дом за зелени очи
и неразгадаеми чувства.
Но е безсилно дори
моето женско изкуство
да те завия със стих,
мартенски цвят да те буди,
ранният дъх на ели
да те целува до лудост...
Никак не стига дори!
(Още студено ти беше!)
Лунният път всред треви
дом ти изплете. По спешност!
© Доротея Шандуркова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
