С мартенски цвят те завих -
(още студено ти беше),
лунният път всред треви
дом ти изплете по спешност.
Дом за зелени очи
и неразгадаеми чувства.
Но е безсилно дори
моето женско изкуство
да те завия със стих,
мартенски цвят да те буди,
ранният дъх на ели
да те целува до лудост... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up