8.02.2012 г., 21:35

xxx

1.3K 1 1

С мартенски цвят те завих -

(още студено ти беше),

лунният път всред треви

дом ти изплете по спешност.

Дом за зелени очи

и неразгадаеми чувства.

Но е безсилно дори

моето женско изкуство

да те завия със стих,

мартенски цвят да те буди,

ранният дъх на ели

да те целува до лудост...

Никак не стига дори!

(Още студено ти беше!)

 

Лунният път всред треви

дом ти изплете. По спешност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Шандуркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ранният дъх на ели
    да те целува до лудост...
    Никак не стига дори!
    (Още студено ти беше!)
    Лунният път всред треви
    дом ти изплете. По спешност!

    Пекрасно!Дерзай!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...