17 ene 2010, 10:11

xxx

1.3K 0 2

Не искам да виждам пламък,

предназначен за друга.

Ще се зазидам в замък

без всякаква пролука.

Ще изтрия спомени,

притиснали ме в ъгъла,

сълзи отронени на жена излъгана.

Маската слагам на шута безличен

и няма да виждам,

и няма да чувам,

и няма да има чувства...

Театърът започва -

завесите се вдигат,

пред мен е сцена

и нищо друго няма да има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно и замислящо!!!
    Поздрави и пиши!!!
  • Усещам нараненост и разочарование! Добре си ги пресъздала! Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...