17.01.2010 г., 10:11 ч.

xxx 

  Поезия » Любовна
890 0 2

Не искам да виждам пламък,

предназначен за друга.

Ще се зазидам в замък

без всякаква пролука.

Ще изтрия спомени,

притиснали ме в ъгъла,

сълзи отронени на жена излъгана.

Маската слагам на шута безличен

и няма да виждам,

и няма да чувам,

и няма да има чувства...

Театърът започва -

завесите се вдигат,

пред мен е сцена

и нищо друго няма да има...

© Нели Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно и замислящо!!!
    Поздрави и пиши!!!
  • Усещам нараненост и разочарование! Добре си ги пресъздала! Поздрав!
Предложения
: ??:??