Jan 17, 2010, 10:11 AM

xxx

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Не искам да виждам пламък,

предназначен за друга.

Ще се зазидам в замък

без всякаква пролука.

Ще изтрия спомени,

притиснали ме в ъгъла,

сълзи отронени на жена излъгана.

Маската слагам на шута безличен

и няма да виждам,

и няма да чувам,

и няма да има чувства...

Театърът започва -

завесите се вдигат,

пред мен е сцена

и нищо друго няма да има...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересно и замислящо!!!
    Поздрави и пиши!!!
  • Усещам нараненост и разочарование! Добре си ги пресъздала! Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...