laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
25 ago 2016, 17:49

xxx 

  Poesía » Otra
396 0 1

Една луна, завързана с конец

във ъгъла на празната ми стая,

се люшка уморено - жълт венец,

със който тишината си играе.

 

Една сълза, родена от тъга,

попива бързо в сухите ми длани.

Опасна като волтова дъга

не може с мен до края да остане.

 

И обич със неясен силует -

неразрешима, светеща дилема -

танцува със изящен пирует,

но аз не съм готова да я взема.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??